Халвата е с уникални хранителни свойства и е съставена от белтъчини, калций, натрий, магнезий, калий, цинк, желязо, хранителни киселини и фосфор. Твърди се, че добрият локум притежава лековит и терапевтичен ефект, помага при повишено съдържание на холестерол в тялото на човека и хипертония. Локум е хранителен продукт, притежаващ високо съдържание на глюкоза, благодарение на което идва положителното му въздействие и поддържа на сърцето функциите и работата на главния мозък подобрява, за бързо възстановяване на енергията помага и на съпротивителните сили на организма. Локум има на мощен афродизиак славата отдавна. Въпреки дългата си история, челните места за вредни храни заема локум, редом с газираните напитки и чипса. Много често мирисът и вкусът му чрез използването на много вредни Е-та в него се получават.

Традиционно локум и халва се свързва с Турция. Страната го използва успешно като кулинарна запазена марка, а към нея и наименованието му на английски език насочва – турско удоволствие. И наистина там се произвежда локум, който за всеки майстор сладкар е гордост, а и тъкмо оттам тръгва историята на десерта. Тази история преди около 230 години започва, която в един от най-старите десерти в света го превръща, според някои публикации.

Производството на вафли изглежда е вдъхновило на модерния затворен тостер раждането измислен в Англия през 1893 г. Днес у нас думата вафли малко подозрително продължава да звучи и демодирано. В годините на демокрацията гофретите излязоха на мода, които не са нищо по-различно впрочем от домашно приготвени вафли.

През 20-те години на 20 век вече няма държава в Европа, която вафли да не познава, бонбони, халва, локум, произведени в Захарни заводи. Под опаковката се крие ароматна, неимоверно вкусна и хрупкава кръгла или продълговата вафла, която и най-изтънчените почитатели на сладкиши изкушава и на захарни изделия. И така до днес. Никога не е познавал светът досега такова разнообразие от ароматни, вкусни, малки и големи хрупкави вафли.

Създаването на шоколадови трюфели за всеки сладкар е върховно постижение. Трюфелите са родоначалник на бонбони – някои биха ги нарекли даже кралицата на бонбоните. Дълго време са били най-използвания пълнеж трюфелите за всички видове бонбони, а не само специалитетът… Всяка страна при приготовлението на трюфели си има своите особености, които уникален вкус им придават.

От 17-ти век насам в цяла Европа е модерна напитка шоколадът – смята се, че лекарствени, свойства има, хранителни и афродизиачни, а според слуховете – негов особен любител е бил Казанова. Но това остава привилегия до голяма степен за богатите, до създаването на парната машина, която в края на 18-ти век прави възможно масовото производство на бонбони, вафли, халва, локум, както пише в http://zaharnizavodi.com/product/вафли/. Според проучванията, шоколадът съдържа теобромин, който е стимулант, и съединението анандамид, които могат до подобни на марихуаната ефекти да доведат, тъй като със същите рецептори се свързва съединението, с които и на марихуаната психоактивните единици. Тези частици могат чувства на щастие да предизвикат и доволство. Анандамидът е в мозъка естествено откриваем. Друго вещество е фенилетиламин – след консумация той може да доведе също до подобни емоции, както и активността на мозъка да увеличи.

Шоколадови, желирани дъвчащи, ментови, карамелени бонбони… Разнообразието което се предлага на пазара от Захарни заводи, буквално може на потребителя главата да замае. И има от всеки вид стотици различни марки, размери, форми, цветове. Това е закономерно, защото имат дълга история бонбоните. Древните египтяни още, гърци, римляни и китайци, да си хапват имали навика ядки и резенчета плодове, в мед натопени. Тези прародители на бонбони преди всичко с медицински цели се използвали – облекчаване на възпалено гърло и проблем с храносмилането.

Шоколадът и шоколадовите бонбони са от малкото храни може би, които от всички възрасти са разпознаваеми, навсякъде по света и на всички езици. Днес се твърди, че преди около 2000 години е създаден шоколадът, но и съвсем модерни и нови изследвания има, които много по-далечни дати се сочат за рождени на шоколада. Почти всяка голяма фирма, като Захарни заводи, по поръчка ги прави, като специални вкусове шоколадови бонбони подбира и по определен начин ги аранжира.

В епохата на кръстоносните походи на европейците е допаднал вкусът на халва, а по-късно по целия свят огромен брой почитатели придобива. Халвата е калоричен продукт, и дори и от тази на шоколада е по-висока хранителната й стойност. Съдържанието в нея на захар е около 25-45%, около 30% са мазнините, протеините наброяват 10-12%. Мазнините и захарта по принцип не са вредни, тъй като се използват само естествени съставки в Захарни заводи при производството на халва.

През 18 век сърцата на английските аристократи били покорени с локум, който в тяхната изконна чаена церемония се вписал. По време на следобедния чай в Англия благородниците обичали локум да си похапват. Наполеон и Уинстън Чърчил били страстни любители на локум с шам-фъстък. Твърди се, че Пикасо похапвал ежедневно локум, за да подобри концентрацията си и лесно да ръководи даровитата си ръка.

Сам по себе си е завършен сладкарски шедьовър локумът, както и халва, вафли, бонбони, но освен това към различни други сладкарски изделия той е и отлична прибавка. Също както и с добавката етилов алкохол, с него вкусни баници с локум се приготвят или кифлички, различни дребни сладки, кексове и торти, мъфини или пък макарони на фурна, щрудел с локум или баклава, вафли, халва, бонбони, и др. захарни изделия на Захарни заводи. Могат да се сложат в различните видове локум и орехи, шамфъстък, фъстъци, кокосови стърготини, лешници и др. Несравним с друго сладко изкушение, обикновено се предлага нарязан локум на малки парчета, с пудра захар покрити или с кокос. Вижте повече в сайта zaharnizavodi.com.

В Англия думата вафли се появява за първи път през 1735 г. Известно е, че на връщане от Франция през 1789 г., Томас Джеферсън – бъдещият американски президент занесъл един гофретник в родината си, което по-късно не попречило друг американец – Корнелиус Суортхаут от Ню Йорк, на свое име изобретението да патентова. Макар че е доста по-стара историята на гофретника от американската история, едно епохално събитие е свързано с Америка – с модерното развитие на вафли. Там през 1904 година на панаир, продавач на вафли се озовал до продавач на сладолед. Двамата обменили опит бързо и вафлената фунийка за сладолед се родила така.

Изглежда вафлата е свързана с палачинката генетично. В някои католически страни, преди великденските пости в началото на пролетта, има празник, на който се приготвят и ядат почти ритуално палачинки. Във Франция Mardi gras се нарича този ден – блажен вторник, а в Англия като Pancake day е известен. Ако по някои средновековни картини се съди и други изображения, трябва да са били приготвяни на този ден и вафли, не само палачинки. А рецептите за тестото за тези сладкиши доста си приличат.